Easter Open 2015 - кратка история
Easter Open 2015 - кратка история

ПЪТУВАНЕТО, СОФИЯ-ВИЕНА-ХОЛАНДИЯ

 

Потеглихме от Сектор А на националния стадион „Васил Левски“ в сряда вечерта в отлично настроение и без излишни сантименталности, въпреки големия брой родители, на които още в началото на тази история искаме сърдечно да благодарим за доверието и подкрепата, които ни оказаха преди и по време на цялото пътуване.

 

Възбудата бе факт, и тази първа нощ в автобуса бе най-буйната и неспокойна за всички. Малко преди обяд точно според плана, пристигнахме в една от най-старите европейски столици – Виена, и се засуетихме около настаняването в двата симпатични хотела на веригата Meininger. По-голямата част от групата бе във Franz, а десетина човека – в Sisi на 5 минутки пеша от Franz.

 

В 13:30 се събрахме във фоайето на Franz и потеглихме на организирана разходка из Виена. Бяхме близо до центъра и след обилно нездрасловно хапване в „МакДоналдс“, бързо се озовахме пред емблематичните сгради на Кметството, Двореца, Театъра , Парламента. площада и парка Мария Тереза. Групата се раздели на две, тъй като изненадващо на някои от по-големите им „омекнаха калниците“ и се прибраха да почиват, а основната група продължи към Пратера. По пътя обаче над града се разрази невероятна буря и всички се озовахме в метрото на сушина, откъдето логично се прибрахме в хотела, вместо да рискуваме с втори опит към увеселителния парк на Виена. Вечерята бе бърза и хранителна, леко сладка по австрийски почин и всички се „хоризонтираха“ , знаейки че на сутринта трябва да се изстреляме максимално рано на запад.

 

Петък сутринта ще запомним с трудното събуждане на Здравко и майка му, както и с това, че Бранкови и Димитрови се метнаха в рейса без да закусват, защото пропуснаха часа за закуска, независимо, че бяха будни час преди това. Излязохме сравнително бързо от Виена и се захванахме с голямото предизвикателство да преминем цяла Германия за по-малко от 8 часа. Не успяхме – шофьорите не си даваха много зор, а и имахме лошия късмет немските митничари да ни „свалят“ от магистралата. Загубихме повече от час, докато ни отведат в накакъв проверовъчен пункт, в който нищо не провериха, но ни взеха полагащата се „солена“ такса за транзит през Германия и ни пуснаха да продължим.

 

По тъмно преминахме символичната граница между Германия и Холандия и се насочихме право към Уфелт (Oefelt), където течеше откриването на Турнира. Получавахме информация оттам, как върви церемонията, GPS-a ни забута в задната част на обширния комплекс, но след поредица маневри и завои открихме големия паркинг за автобуси.  Направихме буквално десант през тенис-кортовете и езерото на комплекса, и макар че бяхме пропуснали  вдигането на знамената и изпълнението на химните, станахме свидетели на страхотно пиротехническо шоу – около 5 минутна, спираща дъха заря, която домакините бяха подготвили.

 

След половин час вече бяхме в базата в Нифтрик (Niftrik) – романтична голяма къща, потънала в зеленина на брега на най-голямата река в Холандия – Маас. Любезно ни чакаха за вечеря доста след общоприетия час. Някои от състезателите определиха вечерята като леко „кофти“ заради сьомгата, която изобилваше в менюто :).

 

ТУРНИРЪТ - ДЕН ПЪРВИ, 4 АПРИЛ

 

На сутринта след здрава закуска, потеглихме в пълен състав. Насочихме се отново към Уфелт на 25 км, където „големите“ U14 започваха първи в 9:00 срещу английския Richard Rose Central Academy  „Малките“ U12 продължиха още 15 км към Мил (Mill), където от 9:45 се изправиха срещу  RBC (Холандия). Дейвид Захариев бе първия ни голмайстор на холандска земя, като голът му бе достатъчен да победим англичаните с 1:0, докато U12 след  добра игра, но с липса на късмет и концентрация, загубиха от оранжевите RBC с 0:2.

 

Вторите срещи за деня започнаха повече от добре. Големите поведоха на  Akademisk Boldklub (Дания) с попадение на Ивана след чудесно изпълнение на пряк свободен удар. Датчаните изравниха през второто полувреме след неразчетено излизане на Христо Христов, а в края на срещата грабнаха трите точки благодарение на точно изпълнена дузпа, причината за която не можа да се види дори и на видеозаписа – 1:2.

 

В същото време „малките“ ЕСФА геройски се бореха с едрите англичани от Crompton House School. Полувремето завърши 0:0, а в средата на втората част поведохме чрез Здравко Костов. Крехката ни преднина се запази докрая, за да победим заслужено, предвид пропуските които направихме преди и след единственото попадение в срещата – 1:0.

 

Третите срещи в груповата фаза бяха без алтернатива и за двете формации – само победите ни устройваха, ако искахме и теоретично класиране в горните групи. U14 стартираха ударно срещу Sv Horselersdijk (Холандия)Калоян Наков откри, но „оранжевите“ бързо изравниха. Дейвид обаче отново ни изведе напред, за да допуснем отново изравняване още преди почивката – 2:2. През второто полувреме и двата отбора не сполучиха да си отбележат гол и равенството ни отреди второ място в групата.

 

 

U12 имаха тежка задача срещу домакините –Juliana Mill (Холандия). Държахме се достойно срещу очевидно превъзхождащ ни по възраст и ръст отбор, но закономерно инкасирахме три гола, а Стилиян Викентиев отбеляза почетно попадение за 1:3. Този резултат ни позиционира на трето място в групата в борба за девето място на следващия ден.

 

GELREDOME

След кратък трансфер до хотела, предстоеше почивка и посещение на срещата от Висшата лига на Холандия (Eredivisie) между отборите на Vitesse и Groningen. Около 17:30 се качихме на автобуса за нови 30 км. до Gelredome – домът на Витесе. Разполагахме с ВИП-пропуск за автобуса и не след дълго се намирахме пред стадиона – бижу. Gelredome е един от най-новите и красиви стадиони в Холандия, с революционна конструкция, позволяваща покривът му да се мести и затваря при необходимост.

 

В този ден теренът бе напълно покрит и попаднахме в невероятна атмосфера на истински холандски мач.  Бяхме по-близо до 50-ината фена на Хрьонинген и един учтив стюарт ни помоли още в началото да приберем българското знаме, което Марияна гордо развяваше. Съображения за сигурност – цветовете на знамената на гостите бяха в бяло, зелено и... лилаво. :) Изгледахме класически твърд холандски сблъсък – много борба, дисциплина, коректност и тичане от първата до последна секунда. Естествено, включихме се в песните на домакините, но те успяха да се доберат само до равенство – 1:1. Последва кратка инвазия във фен-шопа, където всеки, който пожела, се снабди с по нещичко за спомен от Арнхем (Arnhem).

 

ТУРНИРЪТ - ДЕН ВТОРИ, 5 АПРИЛ

В неделя, 5 Април, „малките“ играеха сутринта, а „големите“ след обяд и бяхме поставени пред тежка логистична задача от шофьорите на автобуса, свързана със задължителните им по правилник часове за почивка... или станалото емблематично за цялото пътуване „9 на 21“ :). Автобусът ни потегли първоначално към Мил, остави там U12 и отпраши към Хенеп (Gennep), където чак след обяд започваха срещите на U14. Возилото ни не трябваше да помръдва цели 9 часа преди да тръгнем към Унгария и за трансфера на U12 от Мил за Хенеп (едва 20 км) ни помогнаха от организаторите, като ни предоставиха допълнителен автобус срещу нескромна такса.

 

U12 започнаха като че ли не съвсем събудени срещу Dersingham Rovers (Англия). С по едно попадение в двете части на срещата англичаните взеха чиста победа с 0:2. Вторият ни двубой обаче срещу Menos (Холандия) по нищо не приличаше на първия. Този път ние диктувахме събитията на терена и с много настроение, добри отигравания и комбинативна игра, ние вкарахме по един гол във всяко полувреме – Стенли през първото и Христо Янев през второто. В последната си среща за турнира, „малките“ Евростарс се изправиха отново срещухоландски тим - VV Heijen. Може би влязохме поуморени в двубоя и допуснахме съвсем ранен гол, който така и не успяхме да върнем до почивката. След нея бяхме по-активния отбор и закономерно изравнихме чрез Стенли. Домакините обаче отново поведоха. Секунди преди последния съдийски сигнал, Мартин Савов бе покосен дълбоко в наказателното поле, но съдията направи ненужен реверанс на домакините, смайващо отсъждайки двоен удар, и то извън пеналтерията, на 6-7 метра встрани и назад от мястото на нарушението. Бяхме близо до изравняването, но ударът на Деян Козовски мина на метър встрани от вратата. Краят дойде веднага – 1:2, за да ни остави с горчив привкус след две сладки победи и чудесни игри на „малките“ ЕСФА, и то на голям терен, на който нашите тепърва, от есента, ще започват да играят в българското първенство.

 

Холандският автобус чинно ни очакваше на паркинга на страхотния комплекс в Мил. Натоварихме се по най-бързия начин, тъй като „големите“ ЕСФА вече бяха разгледали фонтаните в центъра на Хенеп, бяха приключили своята разходка, загряваха и очакваха своите треньори на терените в малкото градче. За наш късмет, целия ден в тази част на Холандия, бе огрян от слънце и се радвахме на топлина и пролетна свежест. За лош късмет обаче, попаднахме точно зад една дълга върволица от трактори, които правеха странна манифестация по пътя към спортния комплекс в Хенеп. Старши треньорът Красимир Бурла определи дистанционно стартовия състав по телефона, но все пак минута преди началния съдийски сигнал, заедно с треньорът Ангел Тошев бяха заели своите позиции до тъч-линиите. Борбата и тук бе за деветото място в крайното класиране и първото препятствие бяха датчаните от Dalum IF. Наивно попадение ни направи догонващи още през първата част. В оставащите минути до почивката и през цялото второ полувреме натискахме, играеше се буквално на една врата, но така и не успяхме да отбележим – 0:1.

 

По подобен начин се стече и втората ни среща – срещу VVIJ (Холандия), с разлика, че допуснахме дори втори гол, преди Яни Кръстанов да върне едно попадение в края на мача – 1:2. Решени на всичко за да си тръгнем достойно от Холандия, в третата среща срещу датския  Arhus Syd, излязохме крайно мобилизирани и за 10-ина минути вече водехме с 3:0 след попадения на Яни Кръстанов (2) и Хафиз Рахими, не без помощта на страничния съдия, допуснал игра след съмнителни ситуации за засада. До този момент съперникът ни бе без загуба в групата и с реални шансове за първото място. Датчаните се отърсиха от шока и върнаха едно попадение, но моментално бяха наказани – този път от Калоян Наков – 4:1 на почивката. През втората част отборите по-трудно намираха път към вратите, като единствено Дейвид Захариев сполучи, отбелязвайки както първия, така и последния гол за ESFA на холандска земя – 5:1. С усмивки, снимки и песни за България в чудесно настроение се отправихме към втория ни дом в тези дни – автобуса, за най-сериозния ни преход от 1400 км, където ни очакваше спа-центъра Colosseum в унгарското градче Морахалом.

 

 

 

ВРЪЩАНЕТО, ХОЛАНДИЯ-УНГАРИЯ-СОФИЯ

Странно или не, преходът през Германия и Австрия, чак до източна Унгария, не се оказа толкова тежък. Шофьорите натиснаха газта и в 14 часа в понеделник вече бяхме във фоайето на Colosseum . Посрещна ни луксозно четири-звездно изпълнение. Настанени в стаи по двойки, с възможности за пълен релакс – фитнес, сауна, джакузи, басейни от една страна, билярд и електронни игри от друга. Добавяйки богатото класическо обзавеждане на стаите, заредените мини-барове, вежливия персонал и чудесната унгарска кухня, можехме само да съжаляваме, че ще престоим една единствена нощ в това вълшебно място.

На сутринта – вече свикнали с „войнишкия“ режим, в 7:45 бяхме готови със саковете. Закусихме доволно на унгарската „шведска“ маса и поехме по последните 600 км към дома. Малко след Белград си позволихме една „сръбска скара“ и по план около 21:00 часа се приземихме благополучно „пред боксьора“ на сектор А на националния стадион.

 

ОЩЕ НЕЩО...

Вярваме, че никой няма лесно да забрави тази седмица в Европа. Знаем, че всички – и състезатели, и треньори, и родители и ръководители, ще направят своите изводи и ще измерят от своята гледна точка сеизмичността на труса, наречен ESFA в тези седем дни, както индивидуално, така и колективно. В тези седем дни ние не само измервахме своите умения на терена срещу далеч по-опитни и тренирани в по-добри условия съперници. Ние трупахме опит и самочувствие - ESFA представяше България в Европа, и го направи достойно – с труд и усърдие, с дисциплина и отговорност, с честност и уважение, стегнато и уверено, без никакво мрънкане и егоистични прищевки, безкомпромисно всеотдайно, с единствена идея – да се представим на европейско ниво.

 

Само тези, които са били в автобуса, могат да усетят невероятната тръпка от изпълнението на „Мила, Родино!“ или „Вятър ечи, Балкан стене...“ в изпълнение на нашите деца на входа на родната София.

 

Респект към всички възпитаници на Академията, които взеха участие в това пътешествие. Благодарим Ви, деца!

 

Още много снимки, видеозаписи и подробности в страницата на ESFA във Facebook

Последни новини
Летен график на тренировките 12:13 | 03.07.2017 | прочитания 784
Старата любов ръжда не хваща! 14:35 | 25.06.2017 | прочитания 864
Родителска среща за Деца Б (2003+) 09:25 | 30.05.2017 | прочитания 462
100-процентова успеваемост за ЕСФА 11:45 | 13.03.2017 | прочитания 802
Билети за ЛУДОГОРЕЦ - Копенхаген 17:41 | 11.02.2017 | прочитания 721
Контролна среща за Деца 2003 11:40 | 20.01.2017 | прочитания 701
ВАЖНО! Относно зимната подготовка! 06:07 | 12.01.2017 | прочитания 811
Зимна пауза 15:13 | 06.01.2017 | прочитания 690